Да работим това, което искаме или да оцеляваме?

Днес се разхождах в Студентски град и попаднах на билборд на известна верига магазини за хранителни стоки. На него се промотира възможността за работа като продавач-консултант със стартова заплата над 1200 лева. Не мога да не се замисля над дилемата на младите хора в България – да правим това, което искаме или да оцеляваме?

Отдавна минахме отвъд клишето, когато ходим по интервюта. Любимият ми въпрос е: „Каква заплата очакваш?“ Как следва да се отговори на това? Нима моите очаквания и квалификация биха съответствали на това, което се предлага на пазара? Винаги съм се притеснявала да кажа колко искам и съм била готова на компромиси. В името на благото и на съветите от сорта на: „трупай сега опит, какво като е зле платено, по-нататък ще има развитие“. Обикновено развитие няма, нито повишение на заплатата. Ако може хич да не ти плащат, а да се бачка, най-добре. Но една мъдра жена, на едно от последните ми интервюта, ми каза: „Не се притеснявай, както всяко нещо, трябва да знаеш колко струваш. Кажи ни своята цена, а ние ще ти кажем дали можем да си те позволим“. Оттогава винаги казвам това, което наистина очаквам. Ако на някой не му харесва, ще дойде друг.

Друго ми е чудно обаче. С цялото ми уважение към всеки, който работи като продавач-консултант – възможно ли е работа, която не изисква абсолютно никаква квалификация, да бъде по-добре платена от позиция с над 10 изисквания? Дали е нормално младши специалист или стажант-аташе в Министерство на външните работи да получава 1/3 чисто от заплатата на един продавач? Само за справка, ще ви кажа, че за да заемеш подобна позиция в МВнР ти изискват: магистратура, документ, че не си психично болен, сертификати за владеене на 2 езика, документ за компютърна грамотност и още 16-тина бланки плюс 3-етапни изпити с комисии от по над 10 човека. По въпроса за документите, дори не споменавам великото ходене по мъките, в случай, че дипломата ти е от чужбина, дори да е от университет в ЕС. Трябва да изчакваш около два месеца „компетентна комисия“ да вземе решение аджаба да ти признае ли образованието или не. В света на дигиталните комуникации и държавите, напреднали в сферата на онлайн услугите, трябва да ме питате как трябваше да убеждавам въпросната служба, че в Италия не се издават документи на гише, и мога да ги снабдя с всеки желан от тях документ в онлайн университетския ми профил. Но това е друга тема. Та, любопитно ми е как може разликата в заплащането между подобни позиции да бъде от небето до земята?

Нещо, над което също разсъждавам е как да придобиеш опит, когато никой не ти дава възможност това да се случи? Как един работодател може да гарантира, че този с повече опит е по-добър от новозавършилия, с доста стажове и солидна доза ентусиазъм млад човек? Ако аз трябваше да наемам, винаги бих дала шанс на този с по-малко опит – не само защото знам колко са тежки първите стъпки, а и защото съм убедена, че ще върши работата си с по-голямо желание и упоритост, за да се докаже. Как търсиш млад и ентусиазиран кадър, а в същото време в обявата си искаш да има минимум 3 години опит? Поправете ме, ако бъркам, но се предполага, че човек с магистратура е учил поне до 25 годишна възраст. Как такъв кадър може да има 3 години опит? Означава ли това, че предпочитаме някого, който не е стъпвал в университета, но за сметка на това е работил вместо да учи? Това е нещо, срещу което съм твърдо против.

И все пак, мили бъдещи интервюращи и работодатели, искам да ви кажа няколко неща, чистосърдечно и с ясна съвест : първо, никога не се знае дали този с повече опит ще има повече качества от този с по-малко опит, затова обмисляйте добре и давайте шанс. По-късно може да разберете, че сте направили голяма грешка. Второ, спрете с грандоманските изисквания. Убедена съм, че и вие някога сте тръгнали от нулата. Никой не се ражда научен, човек се учи докато е жив. Трето, проучвайте пазара. Ако не можете да дадете такива пари, с които един човек може да си плаща поне квартирата, постлана с пенсионерски губерки и да си позволява по 1 кило сирене, тип „млечен продукт“ месечно, не се мъчете. Спестете гръмките заглавия от сорта на „атрактивно/конкурентно“ заплащане. Не очаквайте някой да жертва оцеляването си само защото някоя работа е мечтата на живота му.

Животът е твърде кратък, за да правиш компромис със себе си. И не забравяйте – винаги си знайте цената. Не е срамно.