Напоследък навсякъде чувам думата „инфлуенсър“. И тя, като всички, пръкнали се от нищото, чуждици, се извисява гордо в българския език. Инфлуенсър означава човек, който „чрез своята популярност, знания и опит в индустрията или присъствието си в социалните медии може да окаже влияние върху действията на купувача/потребителя“. В това, само по себе си, няма нищо лошо. Някой произвежда и иска продуктът му да се продава. За да се продава, трябва да го популяризира. Чрез известните хора. А кои са известните хора, кои са инфлуенсърите на България?
Николета Лозанова е инфлуенсър. Златка 1 и Златка 2 са инфлуенсърки. Всички бивши и настоящи танцьорки, стриптизьорки, позьорки и други, завършващи на „ки“ са инфлуенсърки. Моника Валериева, от чието жилище обрали 100 000 евро спестявания за кола, също е инфлуенсър. При въпрос откъде има такъв доход, същата казала, че има бизнес. Сигурно са от „инфлуенсинг“.
Прелиствам Инстаграм страниците на куцо, кьораво и сакато, което се нарича „инфлуенсър“. Сменям между жени със съмнителна професия, пълни и нелицеприятни, на никому неизвестни жени, с още по-неизвестни занимания, шутове, рапъри и отново „инфлуенсъри“, които са популярни, но никой не знае с какво.
Оказва се, че да си „инфлуенсър“ е новата мечта на българското общество. Специални агенции и стотици статии обучават хората как да станат успешни инфлуенсъри – сиреч, да правят пари без никакъв принос към нищо.
Замислих се върху средата и влиянието на тези хора. 1 000 000 потребители живо се интересуват от това какво прави Николета Лозанова на ежедневна база. Нямам нищо против нея, имам против това, което тя олицетворява.
Това са индивиди без никаква добавена стойност към българското общество. Както би казал баща ми – същински „биоматериал“. Тези хора, на месец, си докарват доход много по-голям от годишната ми заплата. Работя много, но не съм критерий, сигурно има хора, които работят още повече от мен. Едва ли и те обаче докарват сумите, които текат по банковите сметки на българските инфлуенсъри.
Интелектуалният елит на България тъне в мизерия и нищета. Мизерия, защото един актьор в български театър, в столицата или извън него, взима заплата, която е близо до санитарния минимум за оцеляване. Заплата, която е 1/10 (или повече) от сумата, която Джулияна Гани си докарва, за да се снима гола и да рекламира българска гама мазила, с които се мажеш и отслабваш без да спортуваш (само лежейки по диваните).
Инфлуенсър не е Мариус Куркински. Инфлуенсъри не са стотиците талантливи актьори на българския театър. Инфлуенсъри не са писателите на България.
Инфлуенсъри са хора без никакви познания или полезна обществена дейност. Хора, които промиват мозъците и налагат сгрешено разбиране за живота – разбиране, че животът е само скъпи коли, скъпи ресторанти, маркови дрехи, екзотични дестинации и разглезени деца. И някак тайничко всеки един, който ги следва, се стреми да прилича на тях – това виждаме от историите и снимките, които се качват в социалните мрежи, от статусите, интересите, житейските ценности на младите.
Скоро бях на една вълшебна сватба, на Смолянските езера, в полите на Родопите. Ожениха се мои приятели, които се обичат още от университета. Още, когато бяхме деца и пиехме евтино вино между четирите стени на мизерните си общежития. Няма как да качиш стори в Инстаграм, в което да опишеш любовта на тези хора. Не е модерно. Друго си е да се похвалиш, че си ял 1/12 омар в петзвезден ресторант в Лондон и да промиеш мозъка на някой друг последовател.
Но животът е такъв, какъвто е. Не можем да променим обществото, нито пътя, по който е поело. И все пак си мисля – дали Вазов щеше да е добър инфлуенсър? 🙂
CONTRA 
Вашият коментар