„Най-тъжното нещо в живота е пропиленият талант“

Най-любимият ми филм за всички времена се казва „История от Бронкс“. Това е режисьорският дебют на Робърт Де Ниро и смея да твърдя, че е един от най-истинските филми, правени в американското кино. Ако не сте го гледали, задължително го направете. В една част от филма е произнесена великата реплика: „Най-тъжното нещо в живота е пропиленият талант“. Често си напомням това. Напомнят ми го и в хасковски сайт.

„Жалко, момичето завършило дипломация, се занимава с глупости“. Коментарът е по повод световния конкурс на „Кока Кола“, който спечелихме. Никога не са ме вълнували коментарите, но този ми даде добър повод за размисъл. Та кой би искал някой като мен в сферата на дипломацията? Външно министерство прелива от ненужен бюрократичен апарат. 50% от тези хора не знаят къде се намират. 20% са 9-то поколение дипломати. 15% са в системата, благодарение на подмазване. 15% са там, защото са кадърни. Повярвайте ми, имах толкова талантливи колеги, с нюх към дипломацията, които сега по цял ден вдигат телефона и си говорят с идиоти в някой кол-център. Там ги експлоатират едно известно време и след като тотално се изтощят, продължават да се борят с живота някъде другаде.

Лицето на младите и дипломацията в България са младежките форуми, които видяхте отразени по новините или доброволчески организации със съмнителен авторитет. Спомням си как бях дала шанс на една такава, когато бях 4-ти курс. На първата среща ни питаха какви щяхме да бъдем, ако бяхме превозни средства. Притеснени младежи с изпотени длани говореха как искат да са параход или мотопед. Излязох. Не се и върнах повече. Предпочитам в СВ-то ми да няма подобно доброволчество.

А младежкият форум, който така усилено се обсъжда? Нима това учуди някого? Изненада ли е, че в България голяма част от хората, които са на ръководни постове, са неподготвени? Тогава защо ви учудва, когато избухне такъв скандал? Нима не знаете на кого е поверен съответният ресор? Изненада ли е, че много от младите хора са напълно деградирали? Лицето, което показват пред обществото, съвсем не е това, което е в действителност. Иначе нямаше да са абонати на Студентски град. Идвали ли сте скоро тук? Дюнерджийници, дискотеки с фалшив алкохол, в които се слуша Сузанита и сие, смръдливи барове, наргилета, фалшиви жени и тъпоглави мъже. Общежития пред разруха със заведения в партера, което би трябвало да е забранено по закон. Кални и разбити улици. Боклук и улични животни. Нито 1 книжарница. Нито 1 библиотека. Нито 1 църква. Няма да започвам да говоря за кампусите по света. Някак си няма смисъл.

Но какво общо имаше въпросът за пропиленият талант? Има. Когато в държавата ти разбиранията са наопаки, то и твоето развитие върви в друга посока. Мой познат ме беше питал  защо не се кандидатирам за евродепутат догодина. Помислих си колко неща бих направила, ако съм на такава позиция. Колко много идеи и проекти бих реализирала. После се сетих, че за да си в листа трябва да си платил една солидна сума и да си роден със златна лъжица в устата. Трябва също да си козирувал в някоя партия. Шанс иначе няма. Но какъв ти евродепутат? Кой би дал шанс на такива като мен? Нали за да набутат свои хора на най-елементарните секретарски позиции, започват да си измислят изисквания за 5 езика, 60 години опит, солидни знания в някоя сфера и т.н. После, за да те отрежат, казват скромно: „Благодарим ви за ентусиазма и позитивизма. За съжаление ви информираме, че вие не сте избран за позицията. Друг кандидат имаше по-добър профил и по-солидни знания“. И закотвящото: „Желаем ви успех в бъдещите професионални начинания“. Четеш мейла съкрушен и се питаш какво не ти е наред. Защо са избрали някой друг? Случайно разбираш кой е избраният. Разбираш кой стои зад него. Знаеш, че няма нито повече опит, нито повече знания. Картинката ти се избистря. Настъпва успокоението.

Продължаваш да се занимаваш с твоите си „глупости“. По-добре това, отколкото да си част от такъв порочен кръг. Някога ще дойде и твоето време. Някога, но не сега.