Гръцкото кисело мляко и българският манталитет

Днес прочетох една добра новина. В Министерство на външните работи услугите вече ще могат да се заплащат с карта. Искрени поздравления! Българска медия пише как министър Захариева „се учудила“ как е възможно все още да се плаща с държавни таксови марки. И аз си се чудих цели 2 години, като човек, който всяко лято трябва да преведе и легализира един куп документи, за да си вземе италианската стипендия.

За началото на лятото и новите сандали

Днес е 21-ви юни. Първият ден на лятото. Когато бях в гимназията, с нетърпение очаквах неговото начало. За такова се считаше последният учебен ден, 15-ти юни. Това бе истински празник – да си вземеш бележника и да те очакват три месеца, в които вашите ти готвят, ти се размотаваш и се вайкаш, че септември наближава все повече и повече. Родният ми град по онова време беше пълен с хора. Имаше живот. Влизайки в заведение, всеки познаваше другия. Сега не е така.

Животът в Болоня – приказки с начало и край

Това не е един от онези материали, в които се прехласваме по gelato-то и завършваме с усмивки и слънчеви поздрави. Но и тук има голяма доза оптимизъм. 

За великите любовни истории на нашето време

Това не е една от историите, които често можете да четете в този блог. Но тя е също толкова вълнуваща и вдъхновяваща.

Белгия – красота, от която трудно се диша

Блогът ми прашаса, както старите книги с орехова хартия в библиотеките на малките градчета. Наскоро ме попитаха защо съм спряла да пиша. „Нямам муза“ – отговорих бързо и без да се замислям. А питали ли сте се някога какво е музата всъщност?  Дали е човек, в който си влюбен, дали е някой творец, от който желаем да се поучим? Или може би е чувство? Снощи, вървейки си обратно у дома, разбрах, че нямаме нужда от муза. Животът сам по себе си е такава. А животът в Белгия е една от най-вдъхновяващите.

Тръгнах за тази страна с ясната представа, че ще трябва да прекарам там половин година. Стъпвайки на чужда почва, осъзнаваш, че това е адски много време. В първия момент. Сега, когато тези пет месеца са към края си, всъщност разбираш, че това е просто една прашинка от вечността. Вървейки по тесните, павирани белгийски улички и усещайки топлия вятър, гледайки витрините на магазините, в които кипи живот, осъзнах, че тези моменти никога не се връщат. Може да се върнеш в тази държава след години. Но чувството да стъпваш по тази улица няма да е същото. Вятърът може би ще бъде студен, може и съвсем да го няма. Хората, които пристъпват прага на тези магазини също вече няма да са там.

Прибрах се и си сипах чаша „Божоле“ от новата реколта. Чудих се дали има смисъл да изливам думи, които малцина ще прочетат. После се сетих, че няма по-голямо щастие от белите листи хартия и въздухът в дробовете ни, както казваше герой от известен сълзлив американски филм.

Животът в Белгия те кара да преживееш катарзис. С него разбираш колко различни са хилядите хора по света, как всеки е затворен в своята собствена капсула. Да чакаш с часове на опашка, без да се оплакваш. Да влезеш във вмирисан пъб, полят с бира, дори по стените, където обаче нямаш обхват на телефона. Да минеш през съмнителен арабски квартал, в който правят най-вкусните еклери на света. Да си вземеш двойно-препържени с мас картофки, чийто сос да омаже цялата ти маса. Да си купиш 4 различни бири, от които първо да си в еуфория, а на другия ден да осъзнаеш, че пиенето на бира никак не е лесна работа. Да стъпиш на центъра на Гранд Плас, слушайки романтична музика и потъвайки в светлини. Да стоиш на витрината на магазин за шоколад, просто за да го гледаш. Да си тук.

Това изреждане може да продължи вечно. Но истината е, че животът наистина е такъв, какъвто си го направиш. Всичко е такова от каквато перспектива решим да го погледнем. Да поживееш тук е като да се влюбиш. Нямаш обяснение защо избираш точно този човек. За някой той вероятно е ужасен. А ти, може би просто си решил да го погледнеш от красивата му страна. А понякога в живота има твърде много красота. Елате в Белгия! Все някак ще я понесете.

А Кипър и без свобода, пак са свободни

1974 година е сложен краят на нормалния живот на кипърските гърци. Времето продължило своя естествен път до първите години на 80-те, когато окончателно е обявена т.нар Севернокипърска турска република. „Държава“, призната само от Турция. Обстановка, която не е разрешена вече повече от 40 години.

А летището се казва Ататюрк

Мустафа Кемал. „Ататюрк“ – баща на турците. Ние имаме своите строители на съвременна България – герои, които често забравяме. Турците имат своя Мустафа Кемал. Не мога да не отбележа онова, което винаги ми е изглеждало достойно за почит – в нашата съседка, дори и в най-бедната закусвалня, стои портретът на строителя на съвременна Турция. Човекът, който повярвал, че с чалма, фес и харем, Турция не може да продължи гордо по своя път през 20тия век и напред. Онзи, който поставил основите на единствената светска държава в мюсюлманския свят.

Вятърът на промяната

Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия реши да напусне Европейския съюз. Много неща се изписаха. Да направим кратка справка.

Народе????

Хората открай време се питали защо докато отвеждали Апостола към бесилото никой не се опитал да го спаси. Питали се и преди, и доскоро. Днес се питат защо никой не се е опитал да помогне на момчето от Враца, брутално убито посред бял ден. Питали се и необезпокоени снимали с камерите си този варварски акт. Последната паплач българска журналя също се включила в долнопробния акт. И докато подписки за най-жестоко наказание на извършителите тръгнаха из фейсбук (само там, разбира се), други едни констатирали, че записите „Яневагейт“ са манипулирани. Вие пък ще питате какво общо имат тези 3 събития.

Толерантността като чума

Днес, случайно, докато използвах приложението на телефона си „Whatsapp“, което е познато на всички Ви, исках да изпратя емотикон с онези двете пръстчета, които използваме за свобода, демокрация… Сещате се. Приложението ми даде да избера в какъв цвят да ги изпратя – според цвета на кожата. Има 6 опции – от бял до чернокож. Обичам да употребявам думата „скандален“. Е, това беше едно от най-скандалните нововъведения в технологията, които съм виждала. И не. Не ме смятайте за расистка. Само ми се иска да навържа няколко истории.